Скок напред във времето: идиотско уволнение от развъдника на комунизъм, некадърност и криминалност

И така, след близо една година мълчание – оказа се, че толкова много време е минало, откакто за последно писах съобщение в този мой блог, днес изведнъж ме споходи музата и реших да направя ново съобщение. Това става и след като към мен беше отправена критика от страна на няколко души, включително Светла Енчева, вж. блога й – http://svetlaen.blogspot.com/, за това, че не пиша в двата си блога, а най-вече на други места. Благодаря на Светла още веднъж за това, че след като преди два-три месеца този блог се развали (от само себе си) и отказа да показва коментарите след публикациите, тя се захвана да го оправи – и успя да го вкара в ред за кратко време.
Налага се да направя един разходка напред във времето, като обясня, че през март 2002 г. бях уволнен от нещото, наричащо се Институт за български език – което не е никакъв институт и което аз наричам развъдник на комунизъм, некадърност, бездарност, беззакония, безобразия, престъпления и откровена простащина. Бях уволнен от развъдника, след като работих в него 17 години - от ноември 1985 г. до март 2002 г. Някой може веднага да попита: "А защо работи 17 години, щом го намираш за такъв развъдник?" Отговорът на този логичен въпрос ще дойде от само себе си - в това съобщение и в следващите.
Накратко, през тези 17 години невероятно просташката и умопомрачително некадърна и бездарна шайка, наричаща се научен съвет на този така наречен институт, не обяви конкурс на щатното ми място за хабилитирано звание, въпреки че аз не само имах необходимите приноси в науката – та аз имам повече приноси в науката от целия институт, взет като съвкупност за цялата история на съществуването му! Отделен е въпросът, че дори може и да се спори дали институтските некадърници изобщо имат някакъв - какъвто и да било - сериозен принос в науката!
В съобщение в близко време тук ще се върна назад във времето и ще обясня по какъв малоумен и незаконен начин бях, разбира се, уволнен от института. За мен уволнението тогава (2002 г.) - поради състояли се едни или други събития, не беше нито неочаквано, нито нещо, от което можех да пострадам. Докато работех в онзи "институт", аз се трудех и другаде в самата БАН – и получавах от там повече пари, отколкото в просташкия "институт". Разбира се, че човек с моята квалификация на преподавател и преводач няма никога да остане гладен! Но обжалвах в съда, разбира се, уволнението! Защото злото и гнусната комунистическо-българска некадърност не бива да бъдат оставяни да надделяват над професионализма и морала! Още на първа инстанция съдийката отмени като незаконно решението ми за уволнението! След това изминаха много месеци, докато по жалба на института се произнесе второинстанционният съд. На базата на безумно нахалство и просташка некадърност - и вероятно корумпираност - този така наречен съдебен състав обяви, че уволнението ми било ... законосъобразно. Но актът беше обжалваем, затова не се съсредоточих много в неговото съдържание - така или иначе идиотско по своята некадърност.
Трябваше да се произнесе и трета инстанция. И тя се произнесе години по-късно, в лицето на ... второинстанционен съд. Касационното решение е дори по-идиотско и от второинстанционното! В него също така се обявява, че уволнението ми било законно. Така наричащият се касационен съдебен акт дойде във времето - лятото на 2008 г., когато така наречената държава България (всъщност една абсолютна кочина) беше вече започнала да понася изключително жестоки шамари от органите на Европейския съюз – безпрецедентни за европейската общност, заради некомпетентна и драстично корумпирана "съдебна система" – един терен за съществуване на огромни шайки некадърници, зверски корумпирани и изключително неморални индивиди (при наличието в системата, разбира се, и на някои нормални, морални и компетентни лица). Два коментара върху идиотското "касационно" решение за уволнението ми можете да прочетете в другия ми блог, посветен на така наречената съдебна система. Наричам там тази система гнездо на некомпетентност и корупция, заради което "трябва да бъде наложена предпазна клауза на България във връзка с проблемите в съдебната система, за да може тя най-накрая да започне да прилича на нормална държава". Единият коментар за идиотското съдебно решение е мой, другият е на Петър Дошков, който е едновременно доктор по езикознание – специалист по синтаксис и семантика, и същевременно юрист – блестящ, по моя преценка.
За идиотското ми уволнение и двете суперидиотски съдебни решения по него вероятно ще пиша и допълнително – макар и събитията да не са чак толкова важни сами по себе си. Тук само ще кажа, че докато през лятото на 2008 г. чаках да излезе касационното решение и мислех, че просто в него няма как да не бъде обявено уволнението ми за незаконно, се чудех как да реагирам по него – в един позитивен за мен (но несъстоял се след това) вариант. Тъй като институтските диваци и некадърници не бяха обявили в продължение на 17 години конкурс за хабилитация на щатната ми длъжност, беше ясно, че аз не мога да си позволя да се върна в института на длъжност научен сътрудник втора степен. Та аз днес съм един от най-известните учени в света в областта на теоретичното езикознание! Автор съм на теория за фундаментални общоезикови закономерности, на многобройни публикации, доктор съм на науките и т.н. А в така наречения институт бях постъпил през 1985 г. (т.е. преди 24 години, считано от днешна дата) с по-висока научна длъжност – старши преподавател, равностойна на научен сътрудник първа степен! Но съдът, дори да ме беше възстановил на работа, нямаше как да ме възстанови на друга длъжност, освен на научен сътрудник втора степен – тази, от която съм бил уволнен.
Затова пред мен стоеше дилема: дали изобщо да обмислям връщане в просташкия институт, т.е. изобщо да не реагирам на съдебното решение за възстановяването ми, или да реагирам, като кажа на институтските варвари, че ще се върна при определени условия. Обмислях вариант, при който да се съглася да се върна в развъдника само със заплата, специално определена, на академик. Аз съм категорично против така наречените академични звания "академик" и "член-кореспондент"! Намирам съществуването им не само за гнусна неморалност, но поддържането им за едно тотално погазване на конституцията (вж. по-долу, в края на това съобщение). И все пак, щом просташкият развъдник на некадърност си е позволявал дълги години да раздава заплати на академици в миналото (към днешния момент такиви индивиди в развъдника няма), той би следвало да даде поне същата заплата на учен като мен, който има приноси, за които не са мечтали, и никога не могат да мечтаят, всичките така наречени учени в тоя така наречен институт - за цялата история на съществуването му! Институтските диваци щяха, разбира се, да откажат да ми дадат заплата, еквивалентна на заплатата на академик – те и нямаше как да намерят административен начин за осъществяване на такова нещо - и аз, съответно, щях да откажа да се върна в института.
Другата гавра, с която обмислях да ударя просташкия развъдник на некадърност в лицето на криминалната му управа, беше да поискам като условие за връщането ми на работа в него (след предполагаемото ми възстановяване от съда) той да се ангажира с декларация за това, че след моята смърт ще постави на сградата на института възпоменателна плака с надпис "Тук от 1985 до ... година работи Красимир Кабакчиев, създател на лингвистичната теория за темопралната ограниченост на глаголите и съществителните имена, която остана неразбрана и неоценена в Института за български език при БАН." При отказ на института да се ангажира с едно бъдещо (след смъртта ми) поставяне на такава възпоменателна плака, аз щях да откажа да се върна в него.
Идиотското "касационно решение" (издадено от второинстанционен съд), предотврати осъществяването на тази гавра. Може би и по-добре, защото човек не бива да предизвиква съдбата с размишления върху края си. Разбира се, съмнително е и това, че гаврата щеше да бъде разбрана от огромното мнозинство в просташкия развъдник. Така или иначе, както обикновено се получава, стана "всяко зло за добро". Идиотското "съдебно решение" ми спести излишни усилия да наливам акъл и морал в главите на диваците-криминали в развъдника на некадърност, комунизъм и простащина, наречен Институт за български език при БАН!
И така, настящото съобщение стана от типа "да гледаме негативното". Тоест, стана нещо, характерно за българския подход. Хората тук се абстрахират от "позитивното", игнорират го, забравят, че все пак поне нещичко позитивно винаги има. Добре, но ако "позитивното" почти го няма или изобщо го няма - както в случая с варварския така наречен Институт за български език?
Е, нека да завърша това "гледане на негативното" с още един много показателен факт, а именно, че развъдникът на некадърност и криминалност ми дължи страшно много пари (и по световните стандарти, не само по българските)! Осъден е да ми заплати много сериозно обезщетение за противоправно (по определението на съда), и просташко и варварско (по моето определение) деяние, извършвано непрекъснато спрямо личността ми в продължение на десет години, а именно от 1988 до 1997 г. Състои се в неатестиране на научноизследователската ми дейност и необявяване на конкурс на щатното ми място за хабилитирано звание. Другояче казано, дивашката шайка, наричаща себе си научен съвет на така наричащия се Институт за български език при така наричащата се Българска академия на науките, осъществяваше върху мен и семейството ми, дивашки пладнешки грабеж, състоящ се в лишаването на семейството ми от част от средствата ни за живот от 1988 до 1997 г.! В продължение на ДЕСЕТ ГОДИНИ! И шайката е осъдена за това (в лицето на развъдника-институт) с две влезли в сила решения, включително няколко на Върховния касационен съд! Но, дори нещо много повече от всичко казано дотук, дори и в този момент, в който пиша тези думи, криминалната и умопорачително варварска институтска шайка продължава да ми дължи тези пари, като си позволява да не ги изплаща вече осем години по първия предявен изпълнителен лист, и четири години по втория!
Разбира се, трябва да се има предвид, че варварското поведение на институската шайка стана възможно "благодарение" и на един изумително варварски "законодателен акт", грубо противоконституционен, осъществен от така наречените "сини демократи", които дойдоха на власт през 1997 г. с обещания за правова държава и съблюдаване правата на човека. И вместо да изпълнят тези обещания, тези некадърни и неморални български индивиди незабавно се идентифицираха със самата държава (впрочем една истинска кочина) и прокараха в парламента един епохален по своята противоконституционност текст в ГПК, който преди три години в статия във в. "Дневник" аз нарекох "параграф 399". Можете да прочетете за какво точно става дума тук (статия ""Параграф 399" или правова държава ли е България?"):
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2006/01/29/187378_paragraf_399_ili_pravova_durjava_li_e_bulgariia/
(За четене на статията се изисква регистриране – което е безплатно.)
Обещавам в следващите публикации да се опитам да гледам много повече "позитивното"! Но да не би да си помислихте, че съм "лузър"! О, не! Тъкмо напротив! Аз категорично съм един от най-успелите хора не само в тази така наречена държава, но и в световен мащаб! Разбира се, причините да съм успял човек нямат нищо общо нито с държавата, нито с живеещата в нея жалка популация – и не дължа за успеха си абсолютно нищо нито на държавата кочина, нито на когото и да било от нейната просташка популация. Просто по стечение на обстоятелствата се намирам в така наречената държава и живея сред нейната популация. Но се гордея с това, че се различавам от по-голямата част от нея, и то драстично.
И, за да завърша все пак с нещо позитивно, не мога да не кажа, че в тази държава има и отделни хора, които са достойни, интелигентни, морални и разумни. Но те са малцинство.

П.П. А сега, като постскриптум, това е обещаният по-горе мой материал за противоконституционността на така наречените академични звания. Материалът отдавна е публикуван от мен на много места в мрежата, напр. тук:
http://dnevnik.bg/sviat/2009/02/20/678519_rusiia_likvidira_falshiva_akademiia_nagradila_borisov/
"Сергейчо с моторчето, за когото казват, че нямал и ден стаж в живота си преди да оглави държавата, не е същински премиер! Той е инсталиран като маша на огромната комунистическо- сталинистка Бг-клика, която трябваше да бъде морално и административно унищожена чрез лустрация, но първо беше съхранена от "синьото" правителство, а след това лансирана от “партията” на необразования индивид от Мадрид.
Неотдавна така нареченото правителство по инициатива на Сергейчо с моторчето отпусна доживотни депутатски заплати (1900 лв.) на академиците. Член-кореспондентите трябва да вземат 30% от заплатите за академиците.
Поредно невероятно гнусно и нагло безобразие на некадърната крадлива пасмина, осъществено за сметка на Данъкоплатеца!
Чрез титлите академик и член-кореспондент абсолютно безспорно се предоставят привилегии!
Те са противоконституционни! Чрез тях грубо се нарушава една от фундаменталните разпоредби в Конституцията, а именно член 6, който гласи:
"(1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.
(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние."
Сред академичната общност е известно, че автентичните учени сред гореупоменатите две групи са около 20%. Другите са номенклатурчици и техни асоциати. Член-кореспонденти са напр.: Лилов - член на криминалната шайка "Политбюро", Михайлов - секретар на ЦК на БКП; Проданов - отричащ зверствата на сталинизма (за аналогично деяние - отричане или поставяне под съмнение на Холокоста, в Западна Европа се отива в затвора, в някои държави за дванадесет години).
Решението е епохално по своята циничност и наглост, като се има предвид положението на пенсионерите и бедните!
Знам, че това, което сега ще кажа, ще прозвучи за мнозина нескромно, а също така и няма да се хареса! Но фактът си е факт. Ето го. Аз съм единственият в тая така наречена държава, който незабавно би камбаната за умопомрачителното по своята наглост гореописано деяние на така нареченото правителство и в частност на Сергейчо с моторчето! Но камбаната не беше чута почти от никого! Изобщо не беше чута от доцент Иван Костов, специалист по политикономия на социализма, доцент, днес лидер на "дясна партия"! Не беше чута и от всички останали така наречени антикомунисти, демократи, радетели за правова държава и т.н.
И какво? Може би трябва да сезирам лично някой пожарникар, за да може някой във властта най-накрая да забележи една от най-грандиозните наглости на Сергейчо с моторчето, осъществена за сметка на данъкоплатеца и въобще на морала в тая "държава"?"