Отново за профанската така наречена академична сфера в така наречената държава България

Ще разкажа нещо, което разкрива същината на така наречената държава България и на нейната профанска комунистическа и посткомунистическа така наречена академична сфера. На две снимки, които могат да се видят във ФБ профила ми - вж. профил на Krasimir Kabakciev, са заглавната страница и гърбът на автореферата ми за защита на дисертация за присъждане на научната степен доктор на филологическите науки на тема "Видът в английския език". Монографията ми с това заглавие беше публикувана на български език през 1992 г. (снимка № 3 във ФБ профила ми) и представена от мен за защита като дисертация през юни 1993 г. Така нареченият специализиран научен съвет по езикознание с преобладаваща в него група некомпетентни в науката лица, беше длъжен да назначи рецензенти в едномесечен срок и така да даде ход на процедурата за защита. Рецензенти умишлено не бяха назначени четири години! Следва веднага да се отбележи добре видното обстоятелство, че представеният труд не е за някакъв африкански диалект, за който в България няма специалисти, а за най-добре проучения език на планетата. Тоест, така нареченият специализиран научен съвет се самобламира катастрофално, като откровено демонстрира същината си: некадърност, профанизъм, тотално административно безхаберие. След четиригодишно умишлено бездействие, осъществено с цел да ми се навреди - поради това, че бях един от броящите се на пръсти тогава антикомунисти в БАН (още отпреди 10.11.1989 г.), накрая "бяха намерени" необходимите рецензенти (посочени на първата страница на автореферата). Те се отнесоха съвестно и представиха в срок положителни рецензии. Тук се налага да направя отклонение и да вметна едно важно обстоятелство, а именно, че докато т.н. специализиран научен съвет умишлено не назначаваше рецензенти, през 1995 година Кралското научно дружество на Единбург (една от най-известните в света и авторитетни институции за финансиране на наука) ми присъди стипендия за изследване на проблема "видът в английския език" и за подготовка и публикуване на монография по темата - на английски език. С тази стипендия през 1996 г. аз работих в Университета в Единбург върху историята на проблема и публикуваните до онзи момент трудове. През 1997 г. се върнах в България и започнах да пиша бъдещата монография. През цялото това време, повече от три години, така нареченият научен съвет продължаваше умишлено да бездейства. Няколко месеца след като не бяха назначени рецензенти на труда ми, заведох дело срещу ВАК (Висшата атестационна комисия), което по-късно спечелих и ми беше присъдено обезщетение за нанесени имуществени и неимуществени вреди. Видно от втората снимка, публичната защита на дисертацията ми се състоя на 12 юли 1997 г. На нея аз заклеймих поведението на т.н. специализиран съвет и го разобличих като некадърен, профански и политически мотивиран. Мнозинството некадърници и профани в него гласува по следния начин: 15 бюлетини “не”, пет бели и една положителна. Какво се случи после? Случи се това, че както горната инстанция на ВАК, така и Президиумът на ВАК категорично отхвърлиха профанското решение на т.н. специализиран научен съвет! И степента “доктор на науките ми беше присъдена” - през 1999 г. Но след това се случи нещо още по-интересно, което окончателно разобличи некадърността и профанизма на т.н. специализиран научен съвет по езикознание. Разширен и актуализиран вариант на монографията ми “Видът в английския език” през 2000 г. беше публикуван в най-авторитетната поредица по лингвистика и философия в света (снимка № 4 във ФБ профила ми). Този труд и до днес, 22 години по-късно, е единствената монография в историята на науката лингвистика, специално посветена на композиционния вид в английския език. Тя предлага важна общолингвистична теория и голяма поредица дефинитивни решения в областта на композиционния вид, върху които аз продължавам да работя и да доразвивам. Има една много известна мисъл, отнасяща се до България и нейната популация, която се приписва на Стефан Стамболов. Тя е: “В България смъртен грях е да можеш!” Тази история има и още доста други интригуващи аспекти - но ще ги оставя за друг път.

Кой е неграмотен и виновен? Децата, които учат български в училище? Или българистите, които учат децата на неправилен български?

Българският език е славянски език, но той е много особен и доста по-различен в граматическата си система от останалите славянски езици. В темпоралната му система (системата на времената) присъства една граматическа единица, наричана перфект, която на практика липсва във всичките останали славянски езици. Но в българските граматики и учебниците по български език тя е описана неправилно. Няма да се спирам на всичките тежки проблеми в описанието на българския перфект, а само на един, който е безспорен и очевиден – направо очеваден. Става дума за начина на образуването на перфектните форми. Според огромното мнозинство българисти българският перфект (който всъщност следва да се нарича сегашен перфект, но неправилно се нарича или минало неопределено време, или само перфект) се бил образувал – моля за внимание – чрез спомагателния глагол “съм” плюс минало деятелно (елово) аористно причастие на смисловия глагол (т.е. "съм + -л"). Според това драстично по неистинността си твърдение, намиращо се в почти всички български граматики и учебници по граматика, перфект са например форми от типа [Иван] е построил [къща] и [Иван] е строил [къща]. Обаче форми от типа [Иван] е строял [къща], видите ли, не били перфект. Твърдението на тези българисти, които за съжаление са огромно мнозинство в лингвистичната гилдия на България, е, че формите от типа "е строял" са т.н. конклузиви, но не са перфект (“строял” е имперфектно причастие). Перфект според това мнозинство са само форми с аористни причастия, като например “е построил” или “е строил”. Що е конклузив? Конклузив са форми, които формално съвпадат с перфектните, т.е. те са от типа "съм + -л", и изразяват умозаключение на базата на съпътстващи обстоятелства. Така например, ако вляза вкъщи след като съм се разхождал в парка и видя, че капакът на пианото е вдигнат, мога да кажа: “Внукът ми е свирИл на пиано, докато аз се разхождах в парка” или “Внукът ми е свирЕл на пиано, докато аз се разхождах в парка”. Тоест, аз правя умозаключение, извод, че внукът ми е свирил или свирел на пиано на базата на съпътстващото обстоятелство – вдигнатия капак на пианото. (Няма да обсъждам тук разликата между "свирИл" и "свирЕл".) Проблемът е този, че в повечето случаи на употреба на форми от типа “е свирИл” и “е свирЕл” не са налице никакви съпътстващи обстоятелства! Налице е чисто и просто разказ на случили се събития! Тоест, аз мога да кажа “Внукът ми е свирел на пиано, докато аз се разхождах в парка”, защото съм научил това от жена си. А не правя извод на базата на съпътстващи обстоятелства! Тоест, в този случай формата “е свирЕл” е перфект – и не е конклузив! Говорил съм с доста българисти от лагера на тия, които поддържат невярната теза за българския перфект. Повечето твърдят, и то със завидна убеденост, че в езиковата практика било нямало такива употреби на форми от типа "съм + -л" с имперфектни причастия, които да не са конклузиви. Или, ако имало някои, те били много малко на брой и били "погрешни употреби" от страна на хора "с недостатъчна езикова култура". Това твърдение също е потресаващо по своята неистинност, но нека да проследим точно какво става. Написвам в търсачката Google “са свирЕли”, за да видя колко такива употреби с имперфектно причастие ще се открият. И веднага тук изниква нещо много неприятно, което е пряко следствие от драстично невярното описание на българския перфект от страна на мнозинството българисти. Неприятното е, че търсачката Google, и по-точно работещите в Google, СЕ ОКАЗВАТ ПОДВЕДЕНИ от невярното описание на перфекта от страна на българистите. Защото търсачката прави следното. Пита ме: “Did you mean: “са свирили”? Това безспорно означава, че българисти са внушили на работещите в Google, че, видите ли, “са свирЕли” е неправилна форма. А “правилната” e “са свирИли”. Умопомрачително! Нещо повече, в някои случаи при поискване на търсене на перфектни форми с имперфектни причастия Google игнорира искането ми за перфектни форми с имперфектни причастия и направо го заменя със списък на перфектни форми с аористни причастия! А това вече е абсолютно безобразие! Защото ако не си компетентен в тази специфична област – а всъщност тук 99% от хората са некомпетентни, така те БИВАТ ЖЕСТОКО ПОДВЕЖДАНИ! Подвеждането се състои в това, че Google кара наивните хора да мислят, че форми от типа “са свирЕли” са неправилни, а правилни са от типа “са свирИли”. Нещо абсолютно невярно! И невероятното безобразие се дължи на некомпетентността на българистичната гилдия! На едно мнозинство в нея, разбира се, не на цялата! Следват примери от Интернет, показващи, че глаголните форми от типа “са свирЕли”, т.е. с имперфектно (а не аористно) причастие, НЕ СА КОНКЛУЗИВИ, а са стандартни ПЕРФЕКТНИ форми. Тези примери са МНОГОБРОЙНИ, а не са "изключения" или примери за "недобра езикова култура": На самия празник [на местния манастир] по селото са обикаляли подвижни музикални състави, които са свирЕли в дворовете и къщите на хората за здраве и берекет … Нима тук "са свирЕли" е конклузив? Разбира се, че няма начин да е конклузив! Няма никакви съпътстващи обстоятелства, от които да се прави извод! Формата "са свирЕли" тук е чист перфект! Същото е и при следващите примери от Интернет. Давам само няколко! А броят им в Интернет е ОГРОМЕН! Гърците са се биЕли във фалангова формация … Имало е случаи, когато някои хора в залата или на стадиона са ядЯли и пиЕли по време на програмата … Какво са свирЕли Шопен и Лист заедно? Каза че, снощи всички в стаята са пеЕли, само ти просто си си седяла там … Ало, българистите! Четете съвременно езикознание! А не писанията на българските сталинистки така наречени професори, които през 50-те г. на миналия век се надпреварваха да разпространяват съветските малоумия как Сталин не само бил езиковед, ами дори – един-единствен човек – бил сам решил ВСИЧКИТЕ ПРОБЛЕМИ НА ЕЗИКОЗНАНИЕТО! И най-вече мислете – ако изобщо можете!

Английската ми граматика за българи (на английски) - на свободно разположение

 Имам удоволствието да съобщя, че току-що ъплоудвах в ResearchGate пълния текст на моята английска граматика, озаглавена An English Grammar: Main Stumbling Blocks for Bulgarians Learning English, трето издание (на английски), публикувана в София от издателство Albo Innovation през 2016 г. Не давам линк, тъй като линковете тук не работят - всеки може лесно да намери къде се намира граматиката.
Това е първата и единствена засега в историята английска граматика, написана и публикувана на английски език, която предлага подробно обяснение на композиционния вид и на взаимодействието членуване-вид в английския език, две фундаментални езикови явления, които до този момент остават напълно игнорирани в английските граматики, включително в най-големите и най-представителните. Всеки заинтересуван може да получи по-подробна информация по този въпрос от презентацията, озаглавена Как композиционният вид и взаимодействието членуване-вид трябва да бъдат представяни в по-големите граматики на английския език, която изнесох преди няколко дни на 15-ата годишна международна конференция по езици и лингвистика на Гръцката академия на науките Atiner, 4-7 юли 2022 г., Атина, Гърция.
Защо правя това? На базата на убеждението, че научната литература трябва да бъде достъпна за всеки човек по света. Точка.