Буквално преди минути бях ядосан и мотивиран да реагирам - и то
много силно, от едно грубо невярно твърдение, изказано от "Дневник":
"Отбелязваме 24 май най-вече като празник на азбуката и писмеността и
често забравяме, че българската култура е много повече от това. Творци с
универсален език като музикантите пресичат граници така, както иначе
тесният по обхват български език не успява" (вж. по-долу линк към
YouTube).
Кой не успява, бе, алоооу, "Дневник"? Вие очевидно изобщо не знаете, че
някои българи успяват - в лингвистичната наука, която е истинска наука,
природна, тъй като изследва продукт на човешкия мозък - и то именно чрез
анализ на българския език. Моята теория на композиционния вид,
изградена на базата на епохалното откритие на композиционния вид на Хенк
Веркьойл, описва българския като език от хибриден/граничен тип между
езици с композиционен вид като английския (другите германски езици,
финския и пр.) със строга схема на членуване с определителен и
неопределителен член и езици с глаголен вид като руския и другите
славянски езици без българския.
Това е откритие в науката, от което може би никой български безхаберник
не се интересува - но то е факт. През 2012 г. Вернер Абрахам и Елизабет
Лайс (Abraham, Leiss 2012: 326) посочват, че "първият изследовател,
който отбелязва, че езиците развиват или категорията вид, или система на
членуване, е българският лингвист Кабакчиев".
А на следващата година Весна Булатович (Bulatović (2013: 65) пише:
"трудовете на Вендлер, Веркьойл и Кабакчиев са "крайгълните камъни на
това, което днес е известно като композиционен вид".
Обаче "Дневник" не знаят тая работа. Не са успели да научат. А какво
успявате, бе, "Дневник"? Когато не знаете нещо, трябва да го научите!
Затова сте журналисти! Ето едно от многото обяснения защо България е на
111 място в света по свобода на журналистиката!
Ето и източниците, цитирани от мен по-горе:
Abraham W, Leiss E (2012) The case differential: syntagmatic versus
paradigmatic case – its status in synchrony and diachrony. Transactions
of the Philological Society 110(3): 316-341.
Bulatović V (2013) Modern theories of aspect and Serbian EL2 learners.
Belgrade English Language & Literature Studies V: 65-79.
А ето къде е безобразното твърдение на "Дневник" (първите две изречения в самото начало на видеото):
https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2021/05/24/4212395_poveche_ot_miasto_za_muzika_muzikalnata_akademiia/?ref=home_NaiNovoto&fbclid=IwAR3zgNQRE9ZvJv6LcVBZxxVU6KTsMt1c0_9uOApkW0_QCHylmcCN4jAB26M
Защо България е на 111-то място по свобода на словото? Една малка причина
Едновременно в рубриките "Истинското", "Трагикомичното" и "Кочината-държава България"
Неотдавна във Фейсбук страницата си съобщих за две публикации на
професор Весна Булатович от Подгорица, която публикува две статии в две
престижни списания по приложна лингвистика - наистина революционни! Тя
обяснява в тях композиционния вид и взаимодействието членуване-вид в
английския език, като в по-новата (от 2020 г.) отправя изключително
силна критика към почти всички английски граматики по света за това, че
не отразяват горните две много важни явления. (Без една - досетете се
коя.) Вж. по-долу линк към статията.
Днес с огромно задоволство научавам, че на Весна Булатович са връчени
награди за двете статии. Основание: издигане престижа на Университета на
Черна гора! Откъде познавам Булатович? Преди около 4-5 години попаднах в
Интернет на нейна предишна статия на същата тема, публикувана 2013 г., в
която тя пише: "the works of Vendler, Verkuyl and Kabakciev [are] the
cornerstones of what is known today as compositional aspect."
Аз винаги съм имал доста високо мнение за работата си 
, но тогава останах малко шокиран. Не бях си представял себе си чак като крайъгълен камък ... 
- и то в компанията на двама гении. Година преди това, през 2012 г.,
Абрахам и Лайс написаха "the first researcher to note that languages
develop either a category of aspect or an article system was the
Bulgarian linguist Kabakciev (1984; 2000)".
И тук има един малък проблем, който не засяга нито Булатович, нито
науката, и с който стигаме до рубриките "Трагикомичното" и
"Кочината-държава България". За разлика от Булатович, която се радва на
признанието на университета и държавата си, аз съм изгонен от така
наричащия се институт за български език - един развъдник на некадърност,
комунизъм и неудържима простащина.
Разбира се, изгонването ми от института-кочина разглеждам така, както
навремето Салвадор Дали е погледнал на неговото изгонване от Дружеството
на сюрреалистите. Когато научил потресаващата вест, той дръпнал едно
мощно "Хахаха! Хахаха!" И добавил: "Le surrealisme, c"est moi!"
Поздравления за пореден път на Весна Булатович - с най-сърдечни пожелания за по-нататъшни постижения в науката!
https://benjamins.com/catalog/resla.18007.bul?fbclid=IwAR3FOiBfqJc6EI78W8mZLM65mLdKkLgq1u_E1bSZq64qXILaHVB704ie5J8
