Защо България е на 111-то място по свобода на словото? Една малка причина

Буквално преди минути бях ядосан и мотивиран да реагирам - и то много силно, от едно грубо невярно твърдение, изказано от "Дневник": "Отбелязваме 24 май най-вече като празник на азбуката и писмеността и често забравяме, че българската култура е много повече от това. Творци с универсален език като музикантите пресичат граници така, както иначе тесният по обхват български език не успява" (вж. по-долу линк към YouTube).
Кой не успява, бе, алоооу, "Дневник"? Вие очевидно изобщо не знаете, че някои българи успяват - в лингвистичната наука, която е истинска наука, природна, тъй като изследва продукт на човешкия мозък - и то именно чрез анализ на българския език. Моята теория на композиционния вид, изградена на базата на епохалното откритие на композиционния вид на Хенк Веркьойл, описва българския като език от хибриден/граничен тип между езици с композиционен вид като английския (другите германски езици, финския и пр.) със строга схема на членуване с определителен и неопределителен член и езици с глаголен вид като руския и другите славянски езици без българския.
Това е откритие в науката, от което може би никой български безхаберник не се интересува - но то е факт. През 2012 г. Вернер Абрахам и Елизабет Лайс (Abraham, Leiss 2012: 326) посочват, че "първият изследовател, който отбелязва, че езиците развиват или категорията вид, или система на членуване, е българският лингвист Кабакчиев".
А на следващата година Весна Булатович (Bulatović (2013: 65) пише: "трудовете на Вендлер, Веркьойл и Кабакчиев са "крайгълните камъни на това, което днес е известно като композиционен вид".
Обаче "Дневник" не знаят тая работа. Не са успели да научат. А какво успявате, бе, "Дневник"? Когато не знаете нещо, трябва да го научите! Затова сте журналисти! Ето едно от многото обяснения защо България е на 111 място в света по свобода на журналистиката!
Ето и източниците, цитирани от мен по-горе:
Abraham W, Leiss E (2012) The case differential: syntagmatic versus paradigmatic case – its status in synchrony and diachrony. Transactions of the Philological Society 110(3): 316-341.
Bulatović V (2013) Modern theories of aspect and Serbian EL2 learners. Belgrade English Language & Literature Studies V: 65-79.
А ето къде е безобразното твърдение на "Дневник" (първите две изречения в самото начало на видеото):
https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2021/05/24/4212395_poveche_ot_miasto_za_muzika_muzikalnata_akademiia/?ref=home_NaiNovoto&fbclid=IwAR3zgNQRE9ZvJv6LcVBZxxVU6KTsMt1c0_9uOApkW0_QCHylmcCN4jAB26M