Преместване в така наречения Институт за български език при БАН

И така, началото на кариерата ми (1979 г.) беше във Финансово-стопанския институт в Свищов (читателите вероятно знаят интересното обстоятелство, че и тогава името на този институт беше “Димитър Ценов” – предприемач, дарил през 1912 г. пари за основаването на висше търговско училище по модела на германските висши търговски училища от онова време). Там, в Свищов, жена ми и аз прекарахме 2-3 щастливи години – е, най-вероятно благодарение и на факта, че бяхме съвсем млади.

След като завърши медицина, съпругата ми започна да работи в Свищов като цехов лекар в “Свилоза”, огромно химическо предприятие. Но беше ясно, че подобна кариера не може да я удовлетвори. Затова тя скоро, след около две години работа в Свищов, след спечелен конкурс, стана асистент във Висшия медицински институт в Плевен. Бързо след това и аз се присъединих към нея, тъй като по случайност се откри в Плевен конкурс и за мен. И аз го спечелих – като бях направо избран от научния съвет поради факта, че вече имах сериозни публикации. В Плевен обаче жена ми беше разпределена да работи в Онкологичното отделение. И въпреки че успя да работи там две години, не можа да надмогне психологическите трудности около тази дейност. Затова през 1984 г. кандидатства за място за кардиолог в тогавашния Транспортен медицински институт в София, като се яви и там на конкурс, и го спечели. (И до днес работи в същата институция, вече като доцент и ръководител на клиниката по кардиология.)

Ясно беше, че трябва и аз да си търся място в София. Намерих го в БАН, в Института за български език, където спечелих пореден (трети) конкурс, а междувременно бях апробирал дисертацията си в Английската катедра в Софийския университет (тогава степента, присъждана за първа дисертация, се наричаше със съветския термин “кандидат на науките”).

Започнах работа в Института за български език през ноември 1985 г. – когато започна съветската “перестройка”. Както вече казах в предишното съобщение в блога, когато постъпих в този институт, бях вече публикувал в списание Linguistics, едно от няколкото най-престижни в тази научна област, студия от 30 страници по фундаментални проблеми на общото езикознание. Но в Института за български език постепенно осъзнах, че работещите в него индивиди нямат дори и представа за това, какво означава да публикуваш в международни списания с импакт фактор – и изобщо какво е това сериозна лингвистична наука! Оказа се, че за цялата история на този така наречен институт негов служител (учен) няма нито една подобна публикация! Нещо повече, оказа се, че работещите там са в огромното си мнозинство едни напълно примитивни индвиди, повечето от тях или отявлени комунисти, или с изключително високоразвити комунистически инстинкти. И най-важното, “професионалното равнище” на тези индивиди беше съветското езикознание от 1950-те години, включително невероятните по своето малоумие твърдения в него, как Йосиф Джугашвили, “водачът на прогресивното човечество”, бил “велик езиковед”.

За незнаещите – ето историческите факти накратко. През 1950 г. от името на най-грандиозния изрод-главорез в историята на човечеството е издаден езиковедски труд първоначално във вид на статия във вестник Правда”, орган на ЦК на КПСС. Незабавно след излизането му той е определен като гениално научно произведение от един огромен хор съветски учени, всъщност безспорни малоумници. Справка изданието Сессия отделений общественных наук Академии Наук СССР, посвященная годовщине опубликования гениального произведения И. В. Сталина Марксизм и вопросы языкознания (Издательство Академии наук СССР, 1951 г., тираж 10 000).

Естествено, в България изобщо не закъснява да се появи съответният малоумен сталинистки хор. И пръв солист в него е лицето Андрейчин, което обаче преди войната има определени приноси в традиционното граматическо описание на съвременния български език вж. за всичко това по-подробно статията ми “Такова беше, и е, времето: лингвистиката като инструмент за политическа пропаганда”:

http://geocities.com/kkabakciev_politart1/

Тази моя статия за институтските сталинисти, възхвалявали с години до небесата като гениален езиковед вожда и учителя на цялото прогресивно човечествои, неразбрали за възникналите след идването на власт на Хрушчов промени, продължили да величаят главореза-изрод години след смъртта му се превърна в чудесно полуесеистично произведение, донякъде дори в разрез с очакванията ми. (Между другото, през 1999 г., по време на обсъждането на дисертацията ми “Видът в английския език” в Президиума на ВАК, тази статия е била прочетена почти дословно от акад. Иван Костов, известен кристалограф.)

Днес обявяването на Йосиф Висарионович Джугашвили не само за “езиковед”, но дори за “гениален езиковед”, както и писането години наред на съчинения в “научни списания” за постиженията на този изрод може да звучи колкото комично, толкова и невероятно! Но то е безспорен исторически факт – който профаните, огромното мнозинство в така наричащия се Институт за български език при БАН, предпочитат днес да не си спомнят, да “забравят” и пр.! И затова той трябва постоянно да бъде припомнян! Дотогава, докато комунистическото варварство, невероятният примитивизъм, некадърността и откровената войнстваща простащина в този така наричащ се институт не получат полагащата им се адекватна обществена оценка!

В така наричащия се Институт за български език при БАН, всъщност развъдник на епохална некадърност, днес почти няма индивид, който да не заявява, че е ученик на Андрейчин. А това означава: и на неговото малоумно сталинистко второ Его. Но проблемът на некадърниците, ученици на Андрейчин, е този, че, първо, те са истински малоумници, за разлика от самия Андрейчин, за когото евентуално би могло да се приеме, че в някакъв смисъл е бил принуден от обстоятелствата да са самоунижи, асоциирайки се с безумията и малоумията за “гениалния Сталин”. Второ, институтските некадърници изобщо не знаят какво е това модерно езикознание – и са истински нещастници и заради това, че не съзнават невежеството си! Почти всички те са напълно убедени, в частност, че българският език е едно чудо на природата, и го “изследват” от тези “позиции” а не посредством методите на автентичната наука. Както съм казвал неведнъж по различни поводи, това е все едно да има Институт по пингвинистика, в който да се изследват пингвините, но в него изобщо да не се признават и да не се познават дарвинизмът и модерната таксономия на видовете.

Разбира се, що се отнася до величието в езикознанието” – а и изобщо на световния изрод-главорез, то особено съдържателно и кратко е описано в една известна песен от съветската епоха:

Товарищ Сталин, вы большой учёный
В языкознанье знаете вы толк,
А я простой советский заключённый,
И мне товарищ — серый брянский волк.

Но, ако приемем, че примитивните индивиди в така наричащия се Институт за български език при БАН НЕ СА ВИНОВНИ за собствената си некадърност, бездарност и пр., все пак, безспорно, крайно е необходимо да се състои една обществена санкция за институтската некадърност, бездарност и простащина. И тази санкция е задължена да я осъществи държавата! Днешната “държава” обаче, която мнозинството българи откровено наричат “кочина”, и понастоящем, когато България е член на Европейския съюз, се оказва напълно неспособна да даде оценка на некомпетентността, некъдърностна и неадекватността в тази институция, неправомерно приемана за научна и финансирана от джоба на данъкоплатеца!

Събитията се стекоха така, че в развъдника на комунизъм, некадърност и простащина ми се наложи да работя цели седемнадесет години! Моралният облик на така наречените учени в този така наречен нститут, гласували единодушно с единствено изключение авторът на тези редове телеграма до ЦК на БКП, осъждаща Петър Манолов като порнограф и престъпник, а 2 месеца по-късно подкрепили, отново с единствено изключение авторът на тези редове, етническата политика на правешкия дебил, подробно е обрисуван от мен в книгата ми “Перипетии на надеждата” (в раздела “Кампанията срещу Петър Манолов”):

http://geocities.com/kkabakciev/

В следващото съобщение в блога ще се опитам да резюмирам работата си през този период (1988-2002 г.) в така наречения Институт за български език при БАН и изумителните, потресаващи, невероятни беззакония, безобразия и простащини, на които бях подложен и за които този развъдник на некадърност и простащина отдавна е осъден – с влезли в сила съдебни решения, включително на Върховния касационен съд!

* * *

Няма коментари:

Публикуване на коментар