Кратко описание на началото на професионалния ми път


Училищни години
Завърших английска филология през 1978 г. във Великотърновския университет. През студентския период, за разлика от ученическия, бях трудолюбив и съзнателен млад човек, който много искаше да се учи – и се учеше добре. Бях станал трудолюбив и съзнателен в казармата – въпреки че иначе аз, човек крайно свободолюбив, страшно я ненавиждах. Но точно в казармата разбрах, първо, че ако някой иска да постигне нещо сериозно, това става с усилия, и, второ, че си заслужава да искаш да постигнеш нещо.
Преди казармата бях един безотговорен ученик, който почти не се интересуваше от бъдещето си. И сега не си обяснявам защо! Завърших една много добра гимназия, известната “Втора” във Велико Търново. Там отидох за втория срок на 9 клас. Бях започнал гимназиалното си образование в подготвителния клас на Английската гимназия в Русе. След втория срок на осми клас ме изключиха. Не можех да понасям реда в тази гимназия. Бяха много тежки комунистически времена, без всякаква надежда за разведряване – 1967-1968 г. Стрижеха косите на момчетата, за да не приличат на Битълс. Биеха печати по краката на ученичките с модерните тогава къси полички. Танковете прегазиха Чехословакия и смазаха Пражката пролет. Да изразиш свободно мнение в обществото тогава, а, естествено, и в което и да е училище, беше нещо немислимо. Режимът в Английската гимназия в Русе между другото се изразяваше и в строги проверки на облеклото. Носехме униформа, специална шапка с монограма и други отличителни знаци. Чорапите дори трябваше да бъдат непременно черни, а не, да кажем, сиви. Редовно не ме допускаха в час – заради униформата или заради дълга коса (много държах да имам дълга коса).
Въпреки всичко това гимназията в Русе, разбира се, допринесе за първоначалното усвояване от моя страна на английския език – преди да постъпя там не знаех нито дума английски, бях учил само френски, на частни уроци. Трябва тук да изкажа признателност на родителите си, които добре са разбирали тогава каква насока следва да се даде на бъдещето ми. А аз не го бях разбрал. Когато трябваше да кандидатствам в Английската гимназия в Русе, заявих, че не желая и че искам да уча в Руската гимназия в Търново. Родителите ми почти насила ме заведоха в Русе и принудиха да кандидатствам. Ако се бяха съобразили с капризите ми, животът ми щеше да бъде коренно различен, а усвояването на английски език на високо ниво – невъзможно.
Изключиха ме от Английската гимназия в Русе – не заради някакви ниски оценки (английският и хуманитарните дисциплини ми се удаваха), а заради лоша постъпка. Поради крайна неудовлетвореност от казармения ред в училището и в пансиона, в който живеехме, и след едно много грубо нахокване (не помня повода) от страна на възпитател, счупих няколко стола и сритах остатъците им под едно легло. В чупенето участваха и четирима съученици, но аз бях инициаторът и главният изпълнител. Изключиха ни всичките. Родителите ми ме заведоха в Бургас, където ме приеха в тамошната Английска гимназия.
В Бургас, където изкарах два срока, училището много ми хареса. Нямаше го казарменият режим и, колкото и да е невероятно, нямахме дори униформи. Но там пък учителите не ме харесаха (също както и в Русе), защото им отвръщах прекалено откровено на всички по-остри забележки. Отново ме изключиха, заради отсъствия от училище – някакви си 6 отсъствия от час през срока, при допустими 5. (Днес учениците правят десетки отсъствия от час и изобщо не ги наказват.)
Казвам всичко това, защото има отношение към обстоятелството, че английският език стана моето основно призвание. В изследването му аз вложих огромни усилия и накрая постигнах големи успехи. Но разбиранията за добър ученик в английска гимназия в България тогава са били такива (възможно е и днес да са същите), че един от малкото неносители на английския език, допринесли съществено в историята за разбирането на граматиката и семантиката му, е изключван два пъти от английски гимназии.
Не мога да не отбележа едно интересно обстоятелство. Днес, когато значението на английския език е изключително голямо, има сериозни проблеми с преподаването му в средното образование. Повечето от децата в българските училища така и не успяват да усвоят добре този език, въпреки изумителните технически възможности (компютри, MP3-плейъри и т.н.) и разпространеността му (Интернет, мас-медии и т.н.).
Във Втора гимназия във Велико Търново учителка през повечето време ни беше Мариана Дацова. Тя беше на около 21 г., когато започна да ни преподава, а ние на 17. Имахме английски само 2 часа седмично, а да се каже, че сме били усърдни, ще бъде повече от смешно. В часовете момчетата обикновено изобщо не я слушахме, движехме се насам-натам из класната стая, обикновено отгоре върху самите чинове, и вършехме всякакви други лудории. Дацова ни се караше, но беше ясно, че вътрешно се смее и се радва на дивотиите ни. И въпреки тази наша ученическа недобросъвестност, всички от класа след завършване на училището прилично говореха английски. Казвам това само за другите, защото аз все едно вече го бях усвоил много добре – през онези времена първите две години в английска гимназия бяха напълно достатъчни за усвояването на езика, тъй като преподаването беше изключително интензивно. Всички завършили моя клас в обикновената (неезикова) гимназия след това започнаха да следват – станаха инженери, лекари, архитекти и т.н. И всички в професията си, и извън нея, използват на високо равнище английския език – оттогава и досега.

Студентски години
Атмосферата във Великотърновския университет беше приятна, преподавателите бяха добри и много добронамерени. Когато бяхме в четвърти курс (1977 г.), дойде да ни чете редовни лекции професор Уийкс, един от най-известните специалисти в САЩ по американска литература по онова време. Това беше нещо невероятно за онези комунистически времена, а професор Уийкс беше предпочел Великотърновския университет пред Софийския – заради по-малкия град, неговата красота и природа.
И така, началото на сериозната си квалификация по английски език дължа на Великотърновския университет. Освободен от училищните задължения да изучавам математика, физика, и химия и пр., към които нямах никакъв афинитет, аз се хвърлих с огромна стръв към филологията, и особено литературата. Завърших университета почти с отличие, като попаднах сред първите петима по успех, които бяхме изпратени на тримесечна специализация в Англия – в Университета в Лийдз. Ние петимата бяха първите студенти от Великотърновския университет, изпратени за професионално усъвършенстване в Англия.
Преди това, в трети курс, се ожених и с жена ми отидохме за две седмици на сватбено пътешествие в Англия (описал съм това в книгата “Перипетии на надеждата” -
http://kkabakciev.blog.bg/politika/2009/10/18/peripetii-na-nadejdata.417885
Крайно интересното, което искам тук да споделя, беше един пределно кратък епизод, който се случи след завръщането ми. Няколко колеги дойдоха при мен да ме питат за екскурзията ми в Англия. Разказах им накратко. И когато свърших, един от тях се обърна към мен и ми каза със съвсем сериозен тон: “Сега вече можеш да умреш!”
Такова беше усещането тогава за нещо толкова обикновено като една екскурзия в чужда държава! Понеже от онази българска комунистическа държава тогава беше почти немислимо да отидеш в Англия! Дори да си студент по английска филология и да трябва да го правиш по професионални причини! И ако вече по някакъв начин си го постигнал, можеш направо да си отиваш от тоя свят!
* * *

13 коментара:

  1. Ей голям борец за правдини си бил?

    ОтговорИзтриване
  2. Това въпрос ли е? Щото виждам въпросителна.

    Отговарям. Не съм "голям борец за правдини", направо съм епохален!

    ОтговорИзтриване
  3. Здравей!
    Доста добре! Да се запиша вече и аз - има възможност и за анонимни коментари (не през урълъ).
    Охо, избери, моля те, по-кратка дума за проверка.

    ОтговорИзтриване
  4. Здравей, Ирина,

    Благодаря за включването. Проверката добре е измислена срещу автоматичния спам, нали. Трябва да ти изпратя покана за gmail, та да не ти иска проверка (или да иска по-малко - на мен първия път ми иска, после ме "познава").

    ОтговорИзтриване
  5. Кабакчиев ли си какъв си не те знам, но това което пишеш не ти ли подсказва, че се занимаваш не с наука, а с безсмислие,което всеки може да си присвои. Не съм нито жена, нито болна, а един мъж, (мога да го докажа, на подходящ обект, може и близък на тебе, но да е от женски пол) който е 15 години по-млад от тебе (ако се вярва на смешния ти блог) и който се занимава с много по-сериозна наука. Това, че креатури са били станали корифеи в твоята наука говори само за това, че тя не е наука. Заради това ти препоръчвах да четеш Аристотел, ама е трудно да му се невиди... А глупостите, които си писал в така наречените си публикации, доказват безсмислието на твоето занимание.

    ОтговорИзтриване
  6. Анонимна каза:

    "Кабакчиев ли си какъв си не те знам, но това което пишеш не ти ли подсказва, че се занимаваш не с наука, а с безсмислие ...."

    И т.н.

    Глупости и вътрешни противоречия! Ако някой се занимава "с много по-сериозна наука", то тогава и другата е наука. А заявлението е, че не е.
    Ти не се занимаваш с наука - и не би могла. А това, с което се занимаваш, е чалга. Но не можеш да го разбереш - което пък е трагедия.
    Казах, че трябва да се обърнеш към лекуващия си лекар! Повтарям го!

    _____
    Не ти трия съобщението, въпреки че е СПАМ. И е ясно защо правя така. (Но само на другите е ясно.)

    ОтговорИзтриване
  7. Всичко е противоречиво!!!!Русе,Бургас,В.Търново,Свищов,София.Как по соца пътуваш на свадбено в Англия?Как си станал дфн когато за това се искаше мнението на Партията?Да неби да си клепал, както го правиш и сега?Зная че ще го изтриеш ,защото си шушумига със бяла коса и старческа злоба ,на НЕРЕАЛИЗИРАЛ СЕ ДОНОСНИК!

    ОтговорИзтриване
  8. Какви са пък тези злобни коментари??? Хич даже не познавате човека, а веднага сте готови да се заяждате. Какви ли са ви проблемите?

    ОтговорИзтриване
  9. Странно, но си спомням за такъв "свободомислещ" в Англ. гимназия в Русе през 1967-68 г. Не си спомням и да са ми слагали печати по краката, а носех къси поли! И, я си спомнете по-добре каква беше атмосферата в гимназията, че нещо сте се объркали с казармения режим. By the way, прекарах в тази гимназия 5 години - 1966-1971 г. и те бяха прекрасни, а Вас хич не си Ви спомням!

    ОтговорИзтриване
  10. Вероятно не са били достатъчно къси.

    ОтговорИзтриване
  11. През 1966 -68 г. завърших Втора гимназия - В. Търново. Спомням си учителите: Зорка Кочкова - математика и моя класна ръководителка; Тихов - математически нервак и ужас, взети заедно; директор Главанаков - пълно съответсвие между визия и властничество; историк Войников - любимец на учениците; историк Алексиев - по-добре да не говоря за него; преподавателката Бл. Патева - олицетворение на немска доброта и подтисната стихийност; М. Михайлов - научен комунизъм или нещо подобно, впечатляващо чист човек за да преподава комунизъм. Сега като проф. д-р в Стопанска академия и ВТУ, се питам какво ли биха писали за мен студентите - но по-важното е, че аз няма да го знам а това е една от първите предпоставки към непълното щастливо щастие. /Е.Т./

    ОтговорИзтриване
  12. Извинявам се за безобразното забавяне на модерирането - едва днес виждам съобщението.

    ОтговорИзтриване
  13. Браво, Краси! Останал си си пич! От Габровеца, от А клас, Пансиона - Русе!

    ОтговорИзтриване